Оваа статија можеби бара дополнително внимание за да ги исполни стандардите за квалитет на Википедија.
Платовете са тъкани на станове обикновено по домовете, но за по-богатите тъкането става в специални работилници. Както мъжете, така и жените носят туники и наметала. Облеклото е драпирано по тялото. Фараоните носят специални украшения за главата. Вместо наметало те носят мантии, изработени от възможно най-фин лен. Обувките, носени от богатите са сандали, изработени от множество кожени каишки.
Гръндж модата не е била плод на преднамерен опит да се създаде привлекателен стил, а по-скоро резултат на ниската цена на тези дрехи и способността им да пазят топло в студения климат на района.
Ова ја создаде специфичната Западна машка линија на горен дел изработен по мерка под кои се носат хеланки или пантолони.
Много от дрехите, носени в града са още актуални. Още по интересно е, че дори и в начина на гримиране има не малко прилика с днешните времена.
Тенис "Не ме интересува коя си": Нагъл клиент се опита да изгони Сабаленка от масата ѝ (видео)
Големи широки шапки с широки периферии или широки шапки, които хвърлят сянка на лицето са викът на модата в началото на века, но те постепенно се свиват до малки шапки с плоски периферии.
В грима се появяват ярките цветове – сини и зелени сенки за очи, изписана с черно ивица около очите, а в прическите – много дългите коси. Аксесоарите почти липсват. В края на десетилетието се появяват клош панталоните, тай-дай техниката на боядисване на дрехите, както и много други специфични модели.
По мнению Георга Зиммеля, модные вещи — опознавательные знаки, указывающие на принадлежность к элите. Мода — стремление низов подражать элите. Моды не существовало в первобытном обществе, так как степень социального неравенства между людьми, степень разделения людей на элиту и массу в первобытном обществе была невысокой. В кастовом и сословном обществе мода click here не менялась столетиями, так как масса по закону не имела права подражать элите. В Средние века в Западной Европе только представители элиты — дворяне и священники — имели право носить модные вещи. Представителям низших сословий это было запрещено по закону. Модными вещами в то время были драгоценности и меха. Купцы имели деньги для приобретения этих вещей, но не имели права их носить и не хотели провоцировать дворян на ограбление себя. Кстати, главным поставщиком мехов в Западную Европу была Россия, которая богатела на торговле этим модным товаром. В Новое Время были отменены правовые запреты на ношение любой одежды, возросла скорость вертикальной мобильности и исчезла потомственная аристократия.
На Балканите предимно започват да се носят малки шапки на които може да има или да няма декоративна ивица от кожа. Те са възприети по-късно от руските царе.
В онези времена дрехите са се внасяли от Европа, а по-важното е, че за разлика от сегашната конфекция те са били с отлично качество и много ръчна работа при направата им.
Глубины океана вдохновляют мировых дизайнеров на использование ярких синих оттенков, блестящих тканей и морских элементов.
Најдраматичната случка била ненадејното драстично кратење и теснење на машките работнички алишта правејќи ги со должина над колена кои едвај ги покривале нивните задници а во некои случаи ставале и додатоци на градите за да изгледале поголеми .
От Португалия, Испания и Франция започват да отплават мореплаватели, търсещи нови земи. Техните експедиции стават източник на нови богатства, суровини и ценни метали. Всичко това се отразява разбира се и върху модата. Както обикновено става главните центрове на богатство диктуват модата.